Здравей Гост

Откровение в живота или в ре минор

  • 4 Отговора
  • 1388 Прегледи
*

Неактивен Марая

  • *****
  • 7965
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Откровение в живота или в ре минор
« -: Септември 26, 2011, 01:08:00 am »
Да се довериш на жена ....жена над 45, която обича повече залезите и вятъра се иска много. ??? ::) Това са жени с истории зад гърба си. А всяка история има смисъл да бъде чута ..,преразказана..Факт е , че тя носи доста опит и мъдрост...Защото последната се придобива с годините , с броя мигове посипали снежинки в косите и умора в очите...
Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си. Противоречието настъпва тогава, когато си принуден да живееш в хармония с другите...забравяйки себе си.... Голямата част от жените с опит са жертвали времето си в името на другите...,но с това не са ощетили никой освен себе си...и винаги идва един миг на компенсация....в който са написали и са получили като дар и посвещение една соната или токата в ре мажор...

http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o
* Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други.* Оскар Уайлд
Жените с история са максимално естествени...,защото осъзнават , че историята е сила....,чрез която могат да поставят основите....
Да се вслушаш в смеха на вятъра и в говора на вълните...,да се докоснеш до свободата на стихиите и до тяхната сила..да вибрираш на честотите на времето...което е измислено е щастие...Миг на щастие в едно пътуване....Живота ни поднася своите изненади....,понякога със сълзи...друг път с болка...,понякога с радост и щастие....И винаги ли е виновен един НЕПТУН.... ::) ,за да свалим розовите очила и да разберем, че мрака е част от светлината?! Винаги ли е необходим един ПЛУТОН...за да превърнем мрака в светлина....
Принадлежах като тайна на малцина мъже...макар да приличах на мъжемелачка...Борих се с гордостта и предразсъдъците...потъпквах..,бях и тъпкана..ставах и продължавах след като падах като дете и наранявах коленете си...Не се предадох..,не предадох и съвестта си...., беше важно да обичам...,да бъда полезна..,да бъда себе си....Такъв до тук беше живота ми...Картина...,която всеки миг се отразяваше като щрих с топли и студени светлосенки...,натрапчиво ...с един тон в който винаги присъстваше ажурната сянка на любовта.../неее,не онази любов м/у мъж и жена...,а Нептуновата-божествената/...вярвах в приказките и доброто...Каквото и да правех...и както и да го правех...влагах сърце...и нищо друго....Защо ли...?! Ами...за да разбера , че живота...шибания живот е само миг между две основни състояния...- РАЖДАНЕТО и СМЪРТТА....и ЗА ТОЗИ МИГ , МЕЖДУ ДВЕТЕ.... СЛЕДВА ДА СЕ ЖИВЕЕ НА ПЪЛНИ ОБОРОТИ...БЕЗ КОМПРОМИСИ...БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ....ДА ЖИВЕЕМ ВСЕКИ ДЕН...КАТО ЗА ПОСЛЕДНО...Смисъла е само в този миг....Останалото е илюзия....и страх...да погледнеш в слънцето и луната и да прегърнеш вятъра..... :) :-*


« Последна редакция: Септември 26, 2011, 02:11:52 am от Марая »

*

Неактивен danni

  • ****
  • 477
Re: Откровение в живота или в ре минор
« Отговор #1 -: Септември 26, 2011, 11:02:25 pm »
Да зарееш поглед сред звездите е сякаш да започнеш да вървиш през собствената си душа, преоткривайки стъпка след стъпка нови мисли, чувства, желания...така попадайки  сред пулсацията на  звездите понякога намираме части от нас, за които дори и не подозираме,не вярваме, че имаме или сме запазили от някой друг живот... Пожелах ти да ги намериш, Марая....мисля че си успяла интуитивно да прочетеш написаното на Италиански...

*

Неактивен Марая

  • *****
  • 7965
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Re: Откровение в живота или в ре минор
« Отговор #2 -: Септември 27, 2011, 11:28:58 pm »
От време на време хората правят крачка напред...., понякога се връщат две назад.. Издигаме се над възможностите си , които ни изпълват с  изненади...., как сме успели да допуснем това.... Понякога същите тези възможности  разочароват. Животът е странен. Може да ни притисне доста силно в ъгъла на собствените ни грешки или оптимизъм..... Но,  ако се вгледаме  ще намерим надежда... в думите в стиховете в някоя песен... и в очите на някой, който обичаме.... И ако имаме късмет, ако сме родени като  най - големия късметлия на ВСЕЛЕНАТА - човека, който обичаме ще отвърне на чувствата ни.
Всички рисуваме  съдбата си, живеейки между стени оградени от илюзиите на  времето. Затова не се връщайте никога в миналото., то не се връща никога .
Любовта не е любов, която се променя когато се случват промени , ако е била любов. Тя е белег , а белезите винаги остават дори...когато раната е спряла да кърви..., но сякаш от белезите повече боли.... Истинската  любов не се променя за кратки часове и седмици, но издържа... дори бръснача на смъртта. Когато нещо приключва и си отива е тъжно...,но празни пространства няма...Природата не търпи такива пространства...Нещо си отива, за да дойде друго....Всеки компромис е слабост....,всяка слабост се превръща в сила...всяка болка е била радост....Ние сме устроени така...,че да търсим и да пътуваме...Като един пъстър и весел автобус пътуваме в луна парк и играем със собствените си страхове....А когато излезем от парка...и билетчето не ни е нужно...го изхвърляме...Живота е билет за никъде....Просто трябва да го оценим и да живеем пълноценно...Да грабим с шепи от всеки миг...,защото само мига е вечност....
http://www.youtube.com/watch?v=u9JdTvr9WTM

Re: Откровение в живота или в ре минор
« Отговор #3 -: Септември 28, 2011, 12:23:40 am »
Марая,колко добре казано,нямам думи...... поздравявам те...
http://vbox7.com/play:a3f00a77&al=2&vid=1594079

*

Неактивен Марая

  • *****
  • 7965
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Re: Откровение в живота или в ре минор
« Отговор #4 -: Септември 28, 2011, 12:42:47 am »
Марая,колко добре казано,нямам думи...... поздравявам те...
http://vbox7.com/play:a3f00a77&al=2&vid=1594079

Мерси... :-*

Добре казано , защото го пише сърцето..,защото почерка на опита рисува думите с капки кръв , стичали се като всеки миг от живота ми към делтата...Живота е река...,красива река..е всяка река...За мен е важно да е пълна..защото само тогава ничия лодка няма да заседне... и в плаването може да се огледа всеки във водите и....Пресъхналите реки са тъжни...те не се нуждаят от мостове...лесно ги прескачаме и забравяме...Пълноводните реки прииждат и пеят сякаш в зависимост от своето настроение едни песни...които те караш да тръпнеш....Да бъдем други вече късно е....Всяка дума е едно есенно листо...паднало и натежало от слънчевите лъчи , от дъжда...от мъглата...но именно всички тези състояния през които е преминало го правят красиво...
Знаеш ли МЪДРОСТТА Е КРАСИВА ВСЪЩНОСТ! :-*

http://vbox7.com/play:a8fd186a