Здравей Гост

ВЛАКА ПРИСТИГНА

  • 0 Отговора
  • 321 Прегледи
*

Неактивен Марая

  • *****
  • 8002
  • ПРОСТО МАРАЯ!
ВЛАКА ПРИСТИГНА
« -: Юли 24, 2020, 02:26:21 am »
Тази жена ме прониза! Прониза ме погледа и, както и думите и събрали болката на емигранта.Сам, далеч от родината, в тишината на душата си, превърнала се в тътен на сърцето..., което води по пътя към посолството в Англия.
Бях решила да не коментирам хора, които се включват в лайф или видео, но нея не успях. Болката леко скрита зад думите, отговорността и онези 100 км, които водят към парчето българска територия в сърцето на Лондон ме взриви ха.
Празни и тъжни станахме емигранти всички. Някои навън други в собствената си страна. Липсват ни едни дребни неща, които не струват пари и които не можем да купим, защото са дефицит. Като бананите по времето на комунизма. Търсим ги, крием се дори, че ги търсим, а когато ги намерим ги убиваме от страх и съмнение.
За тях си спомнящме само понякога, забързани в мрачното и празно ежедневие. Егоизъм, страх, липса на ЕМПАТИЯ, лицемерие, недоверие са имената на спирките по линията на влака в който пътува живота ни.
Сякаш любов, съпричастност, вяра са гарите на които ничии влак не спира.
Всички знаем, че не ни е добре..., но какво от това?! - на никой не му е. Всички знаем кой е той, но по-добре да мълчи, защото не знаем кой ще дойде. Или слушаме съветите на страха. Едни искат едно други искат друго и теглим хомота, защото не виждаме голямата цел, а страховете си. И, ако в очите на някой видим пламъче го мислим за луд. Защото нашия пламък отдавна е угаснал. Защото всеки за нас е потенциален враг, защото ние не търсим чрез вярата и не виждаме през очите на невинността. Защото по презумпция системата ни постави в матрицата на самотата. И когато седнем ние се хвалим с надника, с броя на спалните, на къщите, на колите, на часовниците, на дрехите. Няма как да се похвали с нещо друго и различно, което не познаваме. Което сме изпуснали в тарапаната на спирка Суета в живота си. Като загубило се дете в тълпата, в сивата тълпа от човешко безличие и безразличие.
Осъзнаваме ли, че влака пътува, че пропускаме и губим себе си, че сякаш ваксината Безвремие и Безразличие сме приели като летен грип.

НИЩО НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ, ДОКАТО НЕ ПРОМЕНИМ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ. ДОКАТО НЕ ЗАПОЧНЕ ДА НИ ПУКА ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК ДО НАС , ПРЕД НАС ЗАД НАС.

ХОРА ЖИВЕЕМ В БЪРЗИ И СГЪСТЕНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСЯКА МИСЪЛ СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА. МОЛЯ ВИ, ПОЧИСТЕТЕ МИСЛИ СИ , ДЕЗИНФЕКТИРАЙТЕ ГИ. МАСКИТЕ СА, ЗА ДА СПРЕ ХУЛЕНЕТО И РУГАЕНЕТО, ЗА ДА СПРАТ ЛЪЖИТЕ, СПЛЕТНИТЕ И КЛЮКИТЕ.

СЛЕЗТЕ ТУК, НА ТОЗИ ПЕРОН НА СПИРКА ВЯРА. УСМИХНЕТЕ СЕ... ПРОСТЕТЕ СИ И. ТРЪГНЕТЕ КЪМ СПИРКА ЛЮБОВ ПЕША. БЕЗ ДА БЪРЗАТЕ, НО УВЕРЕНИ, МОТИВИРАНИ И СМЕЛО. БЕЗ СТРАХ. И ЩЕ ВИДИТЕ И УСЕТИТЕ ПРОМЯНАТА.

ПРОМЯНА ЩЕ ИМА! ДОБРОВОЛНО ИЛИ ДОБРОЗОРНО, ИЗБИРАТЕ ВИЕ....
ВЛАКА ПРИСТИГНА...