Здравей Гост

Намерени стихове

  • 2 Отговора
  • 397 Прегледи
*

Неактивен Марая

  • *****
  • 8002
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Намерени стихове
« -: Юли 06, 2020, 03:25:51 pm »
на СИНУХЕ

Сродна душа по пътя си срещнах....
Безпътна , безмълвна вървях...
И в някаква бездна дори непрогледна
Открих я , загубена сродна душа....

Сърцето ми трепна ....Душата прогледна
И спомни си много неща.....
В миг спомени , срещи , раздели и вярност
Затоплиха нашите сродни  сърца....

И времето спря своя ход безнадеждно....
Забързани ,забравихме всичките земни неща....
Вселената знае какво е потребно....
И знае точно КОГА!

16.01.2011г
Бургас
12:03"

*

Неактивен Марая

  • *****
  • 8002
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Re: Намерени стихове
« Отговор #1 -: Юли 06, 2020, 03:35:06 pm »
 На НЕГО!
                   
Енергиите се борят като вятъра...
Безсилни пред космическия бряг...
Изхвърлени , самотни и разплакани....
Надеждите се лутат в нас....

Дори не осъзнаваме покоя....
На миналите спомени в съня....
Все търсим , сякаш сме изгубени...
Като деца в непрогледна тъмнина....

Изплашени , смутени и объркани
Във търсене на висшето си АЗ....
В очакване да спрем на ъгъла....
Там дето ИН и ЯН се сливат с вечността....

20:35 мин...
23.12.2010г
Бургас



Отивай си!

Oтивам си , дори и да не вярваш ,
дори да знам , че всичко в теб крещи....
Отивам си от болката прекрасна....
И точно днес не го очакваш ти!

Сълзите парят- думите ти са пустиня...
Във безтегловност съм.....
Аз съм луна.....Намери ме на пълнолуние....
Красива....и преливаща...изпълнена с любов жена...

А губиш ме сега.... И трудно е ....
Дори и да не вярваш днес , че  е така...
Простих на теб , на любовта излъгана....
Но....на себе си НЕ! Не не мога да  простя!

Затуй ти казвам -Тръгвай си...
Не се обръщай! Знаем , ще боли....
Но с болката и спомените минали
не можем себе си да победим!!!

Върни се в оня океан от чувства....
И плувай и бъди щастлив....
За тебе ще бъда  винаги луната.....
Един единствен незавършен стих!

17:35 мин.
Бургас!
13.11.2011


На теб :wub:

Веднъж в живота...Само миг и после...
Остатъчната болка забрави...
В безсънни нощи и във дни среднощни
По пясъчните плажове ,сред дивите вълни....

Веднъж в живота , само миг от вечност...
Не искай да променяш , просто приеми...
На твоята и моята съдба греховно бремето
И после...после замълчи!

И после целуни вълните във очите ми...
И после погали ме с вятъра на мъдростта...
Така обичай ме  , така съм истинска...
Понякога съм само мъничка жена...

21:46 мин.
2май2011

Току-що родено с много болка и тишина..

Марая


На Дани-ит ;D

Да се усмихнеш никак не е лесно,
когато всичко в теб крещи...
Когато болката в сърцето не спира да кърви...
Когато червейте безпощадни

опитват твойта плът и кръв...
Когато политици мазни
разпъват вярата на кръст...

Когато в тишината на звездите откриваш красота...
в очите ти блестят сълзите по девственността..
Да се усмихнеш-дума проста е...
А движи цял един живот...

Нима съм се усмихвала напразно Господи....
И днес като Иисус разпъната на кръст?!
Ще се усмихвам с ледена усмивка-жалка
Ще се преструвам колко е добре...

Сред някаква мизерна шайка , сред подлеци-
наречени от простия народ-царе...
Сред търтей и жалки темеруди ,сред комплескари и лъжци...
О,не усмивката е свята ще я подаря аз  другаде

Не се усмихвам -нека ме боли!

Още нещо Дани-ит...Днес отговарям в стихове...
Обичам да ги пиша в/у салфетки...

23:07
02.05.2011

Марая


На ........

Един копнеж бе ти , една омая
замръзнала от самота в сърцето ми сълза.

Една илюзия в която имах вяра.
Душата ти- пустиня от тъга.

И самотата в чуждите одежди
посрещаше в нощта без свян......

Убиваше ме бавно, без да се усетиш
как след това оставаш сам....

Убиваше , разкъсваше ме без пощада
в ръцете ти пулсираше умиращото ми сърце

Една звезда ме галеше в мрака.....
И нежно ми нашепваше :Защо?

Безмълвна бях и няма...нямах сили
Умирах от любовните лъжи....

Не ме моли за нищо! Моля те иди се!
Погребах те в последните сълзи!

19:15
08.05.11

Марая


Страхуваме се....Потънали в образи и маски...
През карнавален бал живота преминава...
Една неповторима ласка и взрив в душите ни -настава...

Страхуваме се .....Бягството във виртуала....
Оплетени в мрежите на суетата....
Животът е окова , в която има отпечатък.....

Наивни до безумие.В очакване на времето....,
което в мислите изтича и влива се отново в себе си....
прелива в сенки и отричане....

Отричаме , а гоним вятъра....Като деца се мразим и обичаме...
а СЪЩНОСТТА НИ РАЗПИЛЯНА ПО ЗЕМЯТА...
ни дава право да обичаме...

И битката е непосилно бреме...
И ужас и тревога във душите ни....
Кое е всъщност нашето противоречие.....

......Откриване.....

13:41
09.05.11

Марая

*

Неактивен Марая

  • *****
  • 8002
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Re: Намерени стихове
« Отговор #2 -: Юли 06, 2020, 03:50:18 pm »
Натисна спирачката и видя , че котката вече агонизираше....Тъжните и очи го гледаха за последно...В тях нямаше нищо друго освен безпомощност....Майка му стара- на мен ли защо на мен?! С яд и страх попита той....
Така е трябвало отвърна тя....Защото смъртта е причина и следствие...Защото тя е начало не е край- промълви тихо тя , загледана в облаците , зареяна далеч....в небесата.....Дървен философ!-троснато отвърна той...Качвай се , какво я гледаш?! Няма да я спасиш!
Но ти можеше.....- , плахо отвърна тя , убедена в думите си....Ти не прецени скоростта , както препускаш и в живота си. Нямаш правилния подход към пътя , към хората , към ситуациите....Ти все бързаш и не стигаш никога на време ,закъсняваш....Вероятно един ден ще закъснееш завинаги....
-Няма ли да млъкнеш?- попита той....
Тя го погледна , почти унесена в размисли за живота и смъртта. Побиха я тръпки от безскрупулния поглед на мъжа до нея....Тъга премина през лицето и като було....Крис Риа огласяше купето на скъпия автомобил....Тя не го чуваше дори...
Мислеше за причината и следствието , за пътя , за това как в един момент за миг един човек може да промени съдбата...Това можеше да бъде човек , не коте....Тишината беше тягосна , залеза гореше с ярките нюанси на природата...Картината бе достолепна творба на вселената....бОГ беше сътворил с любов вечността.
...
Замисли се , защо всички мъже след баща и я наричат дървен философ....Има ли нещо , което не им дава покой?Защо искат да променят , да заменят , да бъдат слушани , да доминират....Всъщност , дали искат да подчинят нея или себе си...Едни такива мисли се мотаеха в прашните кюшета на спомените....Като в  килер се опита да се върне назад в годините , в детските спомени сред куклите и онази много специалната...кукла от сънищата.....Да намериш философията на живота се иска много...много смелост и желание....Смелост , за да тръгнеш по пътя , желание...за да го покориш....Защото пътя е труден , той не е написан като готварската рецепта в тефтера на бабите , той е инпровизация , миг , част , философия.....
На прозореца...едно коте беше втренчило поглед в нея....
 ;D Знаците на Вселената са навсякъде си каза тя....Важно е да ги разчетем....В същността......

16:47.....
09.05.11
Марая


Чувам само стъпките си...Тежат....
Уморени от толкова много пътуване....
Към илюзии , страх...тишина.....
В себе си кротко потъвам...

http://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o

Кал и студ....ТИШИНА...
Бреме , време на своите плещи понесло....
Тук е края на тази земя....
Всеки миг е обречена нейде надежда....

Всеки студ има своя сезон...
Няма дъжд без химични процеси...
Учих химия....просто съдба...
Всяка катализа има "химични" процеси.... ;D

21:02
Там някъде където свършва и започва света....

06.06.2011
Марая


http://www.youtube.com/watch?v=psU1dOjB_4U

На една рибка...на керемидка....


И днес....си тръгвам...уморена погледа ми пуст е.....
"ПРОСТО ПОРЪЧАЙ ТАКСИ"....
А толкова много те обичах....
Раздадох се и вероятно ме боли...
Не ще ме спре "ОБИЧАМ ТЕ"....Върви си...
Във  този океан от страх и от лъжа....
Не мога , не не мога аз да плувам....
обречена  на лудите мечти ....
Не ме вини за празния ми поглед...
за думите и втората война...
виновна съм за болката с която топлех ранената душа...
Сега оръфана , на ъгъла и жалка....
Ще търси свойта нова самота...
Не ме вини -иди си....
Простила съм....и искам ТИШИНА!

21:19
ТАМ НЯКЪДЕ КЪДЕТО СЪРЦЕТО СПИРА ДА БИЕ....
06.06.2011
Марая


В косите ми вятъра рисува...
Бърза...сякаш за миг...с любов да нарисува
своя безпаметен вик...
Прожектор срещу лицето....
Суета , страх и какво....
Рисува нощта във сърцето....един благо-слов...

И нейде лулица припява....
в очакване трепетно днес.....
Покоя е забрава....
Не ми е студено...не днес...
И лае съседското куче...
А Айко в краката ми тегне...

И в превод -обичам те значи...
А тази дума е безполезна...
Света е пред бедствие страшно...
ей, хора...живота приключва...
И някак си нееднозначно....

покоя е вечна присъда....

01:30
09.06.2011

М/У гЕРМАНИЯ И бЪЛГАРИЯ...В европа...тОЙ ЗНАЕ ЗАЩО....
Марая


не ме вини!

не ме вини!отдавна всичко е отминало,
през бури ,ветрове и шепи пухкав  сняг.
сега до теб съм.
весела пулсираща и търся погледа ти мил и благ.

не ме вини!дори и да не съм единствена
принцеса на сърцето ти и цвят в короната
на любовта,на твоя океан бриза да вдишвам искам
и пак , и пак ,да раждам твоите деца!

1998г.
автор: марая

http://astrosite.org/index.php?topic=3578.0