Здравей Гост

Екзистенциално

  • 0 Отговора
  • 1715 Прегледи
*

Неактивен Марая

  • *****
  • 7965
  • ПРОСТО МАРАЯ!
Екзистенциално
« -: Февруари 12, 2013, 02:04:42 pm »
SIC TRANZIT GLORIA MUNDI

Живеем в  този век от студ
изграждаме кутии от итонги.
Сърцата ни са ледници напукани от мраз.
От злоба гаснем пред вселената виновни.

И като кучета заключени в  приют
за кокала се бием  без пощада.
Калъп...,вой...вълчи студ....
душите ни се губят в пепелта от плявата.

Света безмилостен и груб
под кал от думи и от егоизъм...
изгражда този век от студ
мостовете руши завинаги.

Не можем да достигнем хей до там...
А Марс превзехме и Луната покорихме.
Изчезва....гасне любовта.
Виновни сме! Защо рушим?!

Забравяме за дребните неща....
Искрица съпричасност ...вяра.
Зрънце завито от снега
затоплено от одеяло бяло.

Страхливци болни и овълчени
изядохме последните надежди....
Това сме ние - Глутница
с озъбени...,свирепи челюсти...

Това сме ние алчни за парите
за власт и слава незаслужена...
И в този ритъм си отиват дните ни....
И бавно ....безвъзмездно се погубваме.

Матрицата- затвор на нашето съзнание
като мелачка за месо ни меси.
И някак си реалността брутална
към мрачни мисли ме навежда.

Не искам да живея в този свят...
Студено ми е...зъзна, мръзна....
Светулките умират от студа
Крилцата им замръзват.

10:55
09.01.13